Елис Клифтън: „Харесва ми динамиката в баскетбола“

Елис Клифтън: „Харесва ми динамиката в баскетбола“ СТЕФКА БУРМОВА Треньорът Елис Клифтън е участвал в тренировъчни лагери, организирани от Българската баскетболна федерация в страната. Но за първи път се докосва до Габрово, както и за първи път участва като треньор в третото издание на International Basketball Camp Gabrovo 2018, което беше открито в събота в Спортна зала „Орловец“. Баскетболният лагер събра 400 млади баскетболни надежди от страната, от САЩ, от Англия, Испания, Ирландия, Молдова и други държави по света. За играта баскетбол, за динамиката в него, за екипната игра, е разговорът с Елис Клифтън от Сан Атнонио, щата Тексас в САЩ. -Г-н Клифтън, откога заобичахте баскетбола, как се насочихте към треньорската професия? -Аз съм от щата Тексас в САЩ и живея в Сан Антонио. В началото се занимавах с американски футбол, но впоследствие с група от моите приятели решихме да започнем да играем баскетбол. -Защо точно баскетбол, с какво Ви привлече този спорт? -Много ми харесва динамиката в баскетбола, защото в другите американски спортове играеш няколко секунди и спираш, след което отново започваш да играеш. Докато в баскетбола през цялото време ива движение в нападение и в защита. -Играчът не остава и за секунда спокоен, така ли? -Абсолютно. -И непрекъснато човек е в напрежение, мозъкът на спортиста трябва да е нащрек и да командва движението на тялото, на ръцете? -Точно така. -Случвало ли Ви се е да усещате, че дори за секунда да загубите кондиция, като че всичко се срива около Вас? -В такива моменти давам сигнал за тайм аут. И понеже доста често се случват подобни моменти и именно поради това използваме тайм аут-ите. -Освен с тайм аут-ите как излизате от подобни ситуации, как успявате да се мобилизирате? -През цялото време екипът от треньори, които са ми помощници, дават своите идеи как би могло да се излезе от конкретната ситуация. Понякога, разбира се, идеите са добри, но има и случаи, в които те не водят до търсените резултати. -Психологическото състояние и концентрацията на състезателя ли са най-важни на терена? -В мачове, които са вързани като резултат и когато противниците са равностойни наистина тогава психологията е от огромнто значение. Другото много важно нещо е дали са изградени добри и правилни навици на състезателите чрез много повторения по време на тренировките преди това. -Кои са най-важните навици за състезателя, на които треньорът се опитва да научи своите баскетболисти? -За мен най-важното е играчите да не са егоцентрични и първо да мислят за отбора си и едва след това за себе си. -Колко години сте бил състезател по баскетбол? Кога точно решихте да станете треньор? -Осемнадесет години играх баскетбол и на деветнайстата станах треньор, какъвто съм и досега. -Кога състезателят разбира, че не е достатъчно полезен на терена и решава да се оттегли от активната състезатерлна дейност? -В повечето случаи казват, че потенциала на състезателя е приключил и е време да се занимава с нещо друго. -Труден ли е преходът от активна състезателна дейност към други занимания? Все пак, не всички имат Вашето щастие да поемат по пътя на треньора? -Има много ситуации, в които играчи, които не са били на високо ниво стават прекрасни треньори и обратното. Има и много долбри състезатели, които не успяват да се реализират на треньорското поприще. -Вие от кои сте? -Бях добър играч, но не достатъчно добър, че да достигна нивото на истински професионалист. И реших да се оттегля. -На колко години бяхте, когато посегнахте за първи път към баскетболната топка? -На шест години. В квартала имаме баскетболно игрище и първите си стъпки в баскетбола направих точно там. -Харесват ли Ви България и Габрово? -Бил съм няколко пъти в България. Много харесвам Габрово и го обичам. Обичам Европа. В България съм бил на организираните от Българската федерация по баскетбол кампове, но Габрово виждам за първи път.