Дъстин Карер: „Харесва ми връзката, която успявам да създам между мен и играчите“

НАДЕЖДА ТИХОВА

Дъстин Карер от САЩ е един от чуждестранните треньори, които учат на тънкостите на баскетболната игра участниците в Международния баскетболен камп в Габрово. Той е треньор в гимназия „Монтевеста“ в Тексас, а е в Европа заради работата си по съвместен проект на FIBA с участието на България, Румъния, Турция, Македония, Косово, Черна гора. Всъщност Дъстин е за втори път в Габрово – по покана на организатора Владимир Искров той участва и в първото издание на Международния баскетболен камп, което се проведе миналата година. Според Дъстин Искров се интересува от децата и е въвлечен в баскетбола по същия начин като него самия. Затова той е съобразил своя календар със събитието, за да може да дойде и участва в лагера в Габрово.

- Колко време се занимавате с баскетбол и откога сте треньор?

- Това е моята осма година като треньор.

- Какво Ви носи това занимание?

- За мен то е всичко. Харесва ми енергията му. Обичам да бъда треньор, но най-вече ми харесва връзката, която успявам да създам между мен и играчите. Вече съм бил достатъчно дълго треньор, за да бъда поканен на няколко сватби на мои състезатели. Това показва колко съм въвлечен в техния живот. Участвам в кампове, за да мога да дам възможност и на другите да усетят моята страст към играта.

- Може ли да се получи шампион с труд, талант и добър треньор? Вие имате ли друга рецепта?

- Да, съгласен съм, че трябват труд, талант и добър треньор. Но всъщност всички треньори се опитват да намерят рецептата. Аз бих казал, че за да бъдеш шампион, наистина е нужен някакъв талант. По-добре е състезателите да не са шампиони, но да имат шампионски характер. Винаги да се фокусират на това как правят нещата, а не какъв е резултатът на таблото. И ако правите отново и отново и най-малките подробности, тогава лека полека можете да станете шампион.

- Днес децата са твърде обсебени от технологиите, от своите компютри, таблети и телефони и не спортуват. Голяма част от тях са застрашени от затлъстяване и болести. Как да ги накараме да спортуват, да водят физически активен начин на живот?

- В това отношение най-зле е в Америка. Това може би е най-големият проблем, с който треньорите трябва да се справят. Трябва да научим децата да мислят по различен начин. Когато бъдат въвлечени в спорта и след това могат да видят резултатите, добиват вътрешна мотивация и вече става по-лесно.

- А в училищата в САЩ достатъчно ли са застъпени спортните занимания?

- В училище им трябва физическа активност поне 60 минути на ден за едно средностатистическо дете. За атлетите са нужни от 2 до 2 часа и половина. Моите играчи 45 минути са във фитнеса. След това имат малко стрелба в коша, а след училище отново се връщат в залата за отборна тренировка.

- „Здрав дух в здраво тяло!“ Харесва ли ви този девиз?

- Вярвам в същото. Здрав ученик – здрав играч. Всички искат да са страхотни деца, страхотни синове и дъщери.

- Какво е впечатлението Ви от Габрово?

- Страшно много ми харесва. В Тексас нямаме планини и тук се наслаждавам на природата. Освен това хората са много мили. Това е моето второ идване тук. Връщам се отново с удоволствие, защото обичам България.

- Хапнахте ли от нашите зеленчуци?

- Да, разбира се! Чудесни са.

- А как преценявате участниците в кампа?

- Групите са разнородни. Има някои, които са много напреднали. Но някои започват от самото начало. Двете неща, за които се следи, са отношението към тренировките и старанието в упражненията – да работят здраво винаги. Това е най-важното за един камп.

- Недостатък ли е, че се провежда лагерът в по-малък град?

- Напротив. Аз смятам, че е по-добре да бъде в по-малки градове, защото самите деца няма с какво да се разсейват и са фокусирани в тренировките. Няма какво друго да правят, освен да изградят отношения помежду си, да станат по-добри приятели и да играят баскетбол.