Александър Алексиев: „На International Basketball Camp видях град с традиции и културни хора“

СТЕФКА БУРМОВА
Александър Алексиев се занимава с баскетбол от 30 години насам. Бил е състезател на „Левски“, София, играл е при треньори като Иван Липичев, Краси Генов, Иван Гогов, Миле Протич и др. все известни имена в баскетбола и много добри треньори. От 20 години той е треньор в Италия - във Форджа, Бари, Тренте, благодарение на БК „Шампион 2006“. Миналата година е шампион на Италия, заедно с отбора, с който работи. Бил е треньор на националния отбор на Италия, както и на националния отбор на България за девойки до 20 г.
За италианския баскетбол, за развитието на децата, за габровския International Basketball Camp, и българската баскетболна школа е разговорът с треньора Александър Алексиев.

-Г-н Алексиев, какви разлики откривате в подходите към баскетбола в България и Италия, какво е нужно да се направи у нас за успешното развитие на този спорт?
-Трябва да има повече инициативи като тази, която прави Владо Искров и това, което правят други колеги – кампове непрекъснато, непрекъснато тренировки, непрекъснато да се информират и да се търси по-съвременен начин на работа. Събирането на децата е трудно, но и в тази посока трябва да се наблегне. Честно да си кажа вече не знам в България как става това, защото съм се отдалечил от страната от доста време. Важно е чисто възпитателният процес да бъде поставен на сериозна основа, защото виждате в какви времена живеем. Възпитанието е нещо много важно, а у нас се оказва като че ли то липсва. Това, което виждам в Италия е, че децата там са доста добре възпитани. Казвал съм го и в други интервюта, че нашите деца са много по-талантливи, а техните са по-възпитани. А и има повече ред в държавата като цяло.
-Когато се видяхме за първи път с Вас при откриването на International Basketball Camp в Спортна зала „Орловец“ заявихте, че бихте могли да разкажете доста за това какво би могло да се направи за развитието на българския спорт
-Бих искал да вдъхна самочувствие на нашите треньори и нашите деца, че наистина имат характер. Това, което виждам тук и в Италия е, че нашите хора са родени с идентичност и имат придобит характер, а там хората са малко като извадени от калъп, всички ми се струват еднакви. Докато тук всеки е със своята индивидуалност и характер, както е на Балканите като цяло. Вижте един Джокович какъв характер е, такива са и всичките им баскетболисти. Нашите също имат характер, макар да им липсват други неща тук, но като цяло виждам, че има разлика в манталитета. Въпреки това, където и да сложиш наш човек той пасва като дялан камък.
-Върху какво считате трябва да се обърне внимание при работата с подрастващите?
-Върху дисциплината и манталитета, както и върху последователността на характера. Ние не сме последователни в действията си. А в Италия хората като тръгнат в една посока – карат докрай. Като започнат нещо – не се отказват, така трябва да сме и ние.
-Какво открихте тук, в габровския камп?
-Първо видях много сериозна организация. Вижда се, че това е град с традиции и на културни хора. Видях положително отношение към спорта у всички. Организацията, пак казвам, е на много високо ниво. Да докараш тук треньори от чужбина никак не е лесно. Да подбереш и качествени треньори за децата тук също е важно, а Влади Искров го е направил. В Габрово в момента на International Basketball Camp са най-добрите български треньори в баскетбола.
-Качествена ли е българската баскетболна школа?
-Все още имаме още какво да учим. Виждате, че на този етап националните ни отбори не вървят добре, което означава, че има много върху което да се работи. Нужно е просто постоянство. Разликата е, че в Италия имат много баскетболни отбори. Както в Габрово имате отбор, в Италия в град като вашия ще има два мъжки отбора и един женски, в Севлиево също ще има два мъжки и един женски отбори, защото там има силна икономика. Отделно всички градове наоколо – Троян, Ловеч, Стара Загора, Велико Търново трябва да имат по един-два мъжки отбора. Защото в Италия е така - просто има пари за баскетболните отбори. А тук децата работят до един момент и спират. Защо? Защото няма къде да продължат да играят. Не виждат перспектива, нямат реализация в баскетбола. Това е. Затова виждат перспективата да учат навън. Търсят местата с традиции.
-Вие присъствахте на няколко тренировки на участниците в  International Basketball Camp, какво впечатление Ви направиха те, имат ли качества?
-Да, децата имат качества, но трябва да се работи с тях. Хубавото е, че те имат желание да играят и да се развиват като спортисти. Нашите деца имат много по-голямо желание, от италианските. Това казват и самите те. Те са презадоволени, имат всичко и затова им липсва стремеж. А нашите търсят възможности за реализация, за напредък, за по-добър живот. Искат да се докажат. Мисля си, че днес, ако имаме десет човека да играят като Везенков, като братята и като Филип Миленов, които са на високо професионално ние ще сме много добре с баскетбола. Защото те са обучени играчи, всички те са в чужбина, но са се научили тук.
По отношение на баскетбола като цяло има една велика нация, която се казва Сърбия, бивша Югославия, от която и ние трябва да се учим. Модата в съвременния баскетбол се казва Литва, Испания и екс Югославия, затова трябва да слушаме тези три държави какво говорят. И трябва да правим copy paste от техния опит, без да променяме абсолютно нищо. А в Щатите играят различен баскетбол, защото там имат много висока атлетика.
 
Снимка: bgbasket.com