Стилиян Николаев: “Обичах спорта затова играх футбол, баскетбол и хандбал”

- Г-н Николаев, обичате спорта от малък.
- От втори клас бях ориентиран най-вече към футбола. По майчина линия съм племенник на двама изтъкнати футболисти Слави Янков (от Трявна), който е играл в
“Чардафон” и Михаил Янков (от Габрово), състезател на “Орловец”, “Априлов” и ЦСКА, национал. Вуйчо Мишо ми донесе първата топка от София, която пазя като скъпа реликва. В Трето основно училище “Цанко Дюстабанов” ни тренираше Тоньо Бъчваров, футболист и треньор на градския отбор. При посещение в училище той подбра няколко малки момчета, които бяхме бързи и умеехме да ритаме топката (1952 г.). В прогимназията се изявих и като лекоатлет. На ученическо състезание (1956 г.) станах градски първенец на висок скок (185 см). Бях първи и на трибой. И в двете дисциплини не отидох на финали, защото участвах в сборния отбор на града по футбол. Треньор ни бе Стефан Датков. Тогава играехме с Христо Коев (вратар), Иван Тепавичаров, Александър (Сашо Гегата) и др.
- Кога заиграхте баскетбол?
- С баскетбол започнах да се занимавам като ученик в Априловската гимназия. Първите стъпки в играта направихме с учителя по физкултура Стефан Първов. По-високите момчета (израснах 186 см) започнахме да тренираме на училищната площадка. В гимназията се организираше вътрешно баскетболно първенство. Със сборния гимназиален отбор участвах в между училищните срещи. Проявилите се състезатели бяхме включени юношески баскетболен отбор на Габрово. Това бяха Иван Драганов и Любчо (по-късно отиде във Варна и бе управител на голямата спортна зала), които бяха гардове. С Васил Гъдев играехме център, Деньо Господинов (Цицата) бе разпределител. По едно време се присъедини и Никола (Косьо) Чолаков от Механотехникума и др.
Отборът на Априловската гимназия бе много добър по баскетбол. Градските първенства се провеждаха на игрището на гимназията. Ходехме на първенства в Дряново, Трявна, Севлиево. На ученическо първенство с отбора на Априловска гимназия в Плевен в срещи с осем отбора се класирахме на четвърто място. Паднахме от ЦСКА и загубихме бронзовите медали.
Пак в Плевен, сборният ни Габровски окръжен юношески отбор участва на зоново първенство. Капитан на отбора и разпределител бе Николай Томов от Трявна. Бабаджанов бе друг тревненец. Участваха и двама дряновци. Треньор бе Иван Хубанов.
- Проявявали сте се като добър баскетболист?
- Наистина. След Плевен няколко ученици ни включиха в представителния отбор на Габрово (1960/ 1961 г.): Васил Гъдев, Стилиян Николаев, Любчо, Николай Въгленов и др. Бяхме с утвърдените, много добри състезатели Петко Гатев, Петър Родев (капитан), Васил Калпазанов, Христо (Ринго), Минчо Минчев (Таласъма). В отбора бе и по-големият от нас Христо Спънката. Треньор бе Продан Кавалов. Тренирахме на игрище “Динамо” (района на Пощата). То имаше осветление. На мачовете идваха много хора. Вечер действаше заведението, което бе непосредствено до площадката. Свиреше оркестър. Правеха се танцови забави.
На първенства в Североизточната зона играхме в Разград, Ловеч. В Габрово идва отборът на “Паркстрой”, София.
Представянето на отбора на Габрово бе добро. Не се е стигало до изпадане от Северната “Б” група.
Баскетболът в Габрово бе много напред. Хандбалът още го нямаше. По това време от ВИФ - София дойдоха да ни запознаят с тази нова игра доц. Ники Кръстев и Кръстана Стоева, национална състезателка по ски, дълго бягане, която играеше и хандбал (1960 г.). В проведеното републиканското първенство по хандбал в Трявна участваха осем сборни окръжни отбора. В отбора на Габрово бяхме с Христо Коев и други състезатели от Трявна, Дряново,Севлиево, все преквалифицирали в хандбала баскетболисти. Станахме втори в България. Бях голмайстор на турнира. Оттук тръгна и участието ми в хандбала. Направихме отбор в гимназията.
- Имаше ли дисциплина в баскетболния отбор при участия в турнири?
- Много се държеше на нея. Веднъж мъжкият отбор бе на турнир във Варна. Строг бе треньорът Продан Кавалов. Христо Спънката, колкото бе добър играч, толкова бе скаран с дисциплината. С пристигането в морския град сме в ресторант за обяд. Треньорът тръгна да поръчва яденето и предупреди Христо: “И да не направиш някаква глупост!”. Когато той се върна, Христо не пропусна да спретне от неговите номера – издаване на гърлени звуци… Това му спечели най-тежкото наказание. “Ела тук Христо!”, извика Кавалов. Даде му пари и му каза: “Хващай влака и заминавай!”. За всеобща изненада той наистина бе изгонен. На другия ден след мача пътуваме обратно за Габрово. На гара Горна Оряховица докато чакаме смяна на влака по едно време виждаме Христо да ни маха усмихнат от един вагон на преминаващ товарен влак. Разбира се, в негов стил ни е дебнал да ни поздрави… Истинският габровец, който не пропуска да спести от билет за пътнически влак…
- С какво продължава да ви привлича играта с оранжевата топка?
- Баскетболът е комбинативна игра. В нея се иска голямо творчество, бърза реакция с мисъл една идея напред. Запазих приятелства с много съотборници. За съжаление много от тях вече ги няма. Иван Драганов бе много добър баскетболист с данни за национален състезател, но като че ли не му достигна хъс в играта. Бе добър треньор на отбора на момичетата от Ученическата спортна школа.
Баскетболната игра привлича с динамиката си. Публиката навремето бе много съпричастна. Гражданите ни познаваха. Подкрепяха ни.
Обичах спорта. Затова играх баскетбол, хандбал. По три години бях капитан на детския и юношески тим по футбол на Габрово. Имах данни, бях определен да мина през школата на ЦСКА, но тежка травма ми попречи за големия футбол.
- Какво казва спортистът, който вижда, че в Габрово вече израстват млади баскетболисти?
- Много добър подход на възродения Баскетболен клуб “Чардафон-Орловец” да се създават играчи още в детска възраст. Не може да се прави отбор, а отдолу да няма подрастващи. Не почнеш ли да спортуваш от малък, както ние от втори клас, то в седми клас вече си закъснял. С увлечението по компютри, дискотеки и разни други развлечения се пропуска важен момент за развитие на децата като спортисти.
Пожелавам на ентусиастите от Баскетболния клуб успехи и работа, работа и работа. Първите години са трудни. Важно е едни деца като израснат, други да идват след тях. Нека треньорите да работят упорито за техническата им подготовка. Да няма контузии. Децата да обичат да играят. С желание и всеотдайност да гонят оранжевата топка.