Михаил Новаков: “Спортът ни дарява с много хубави, положителни емоции”

Михаил Новаков: “Спортът ни дарява с много хубави, положителни емоции”
Баскетболната игра е състезание в майсторство

Михаил Димитров Новаков е роден на 23 март 1930 г. в Габрово. В семейството на Димитър и Дешка Новакови се раждат две деца – момиче и момче. Михаил завършва Априловската гимназия и Висшето училище за физкултура
(ВУФ). Изявен спортист - лекоатлет. Като гимназист играе баскетбол. Счита се за родоначалник на хандбала в Габрово.
Ръководител е на катедра “Физкултура и спорт” в МЕИ- Габрово (Технически университет) повече от двадесет години. Създава материалната спортна база за обучение на студентите. Бил е секретар на Областния съвет на БФС.

Г-н Новаков, какво ви изведе напред в спорта още като момче?
Може би обичта и интересът към физкултурата от най-ранно детство. Изведени напред в спорта те бяха затвърдени с постигнати победи.
Сестра ми, която е шест години по-голяма играеше художествена гимнастика. Тя също завърши ВУФ (ВИФ, НСА). Забелязана от Атанас Петров, който търси попълнение за балета на Софийската опера сред гимнастичките, тя попада в балетната трупа. По-късно тя е преподавател по художествена гимнастика.
В Габрово вие сте момче от Горния край, от където излизат някои изявени спортисти?
От нашата улица “Тотю Иванов” е скиорът Иван Цвъркалев. Една година по-голям от мен, той бе един от най-добрите слаломисти, участник в състезания в Шамони, Франция.
Родителите насърчаваха ли ви да играете?
Не са ме спирали. Загубих баща си, когато бях още в прогимназията. Разболя се тежко и почина на 54 г. Дядо Начо е бил общински служител, известен с прозвището “Наню пали, Наню гаси”. Грижел се за градското осветление. Палел газовите лампи на Главната улица. Движел се със стълба, носел газ и фитили. Вечер палел лампите. Сутрин ги гасял.
Баща ми Димитър Новаков по време на Балканската война участва в боевете за Одрин. В един окоп се сражават баща и син. Дядо и той оцеляват, но баща ми попада три години пленник в Африка. Работи в обущарска работилница на Средиземно море. Събира дребни монети в едно гърне, което заравял в пясъка. По-късно го дава на едни моряци, с чийто кораб слиза на брега в Гърция. От там се прибира пеш до Габрово. До тогава няма вест от него и близките са му стрували три години от смъртта. Появата му разбунва духовете в Габрово: "Димитър Новаков бил жив и си дошъл”. Носи се новината из града. След пленничеството той учи занаят при един обущар от Горния край. По-късно се захваща с амбулантна търговия. Продава трикотажни изделия от габровските фабрики. Цялото семейство го придружавахме по панаирите в Хисаря, Павел баня, Севлиево, Дряново, Трявна и др. Стоката се пренася в кошове. В един от тях спях през нощта.
Какво обичахте да играете?
Като момче много ритахме тежката парцалена топка в махалата и в нашето училище “Неофит Рилски”. В първо отделение стоях на втория чин с Митко Палаузов, който по-късно бе най-малкия партизани. Класната стая бе на първия етаж вляво (с изглед към Машинния завод). Митко бе свито момче. Отначало нямаше чанта, после носеше една доста пооръфана. Не му се отдаваше много да рита топка.
В прогимназията най-много играехме народна топка и футбол. Появиха се и кожените топки.
Кога научихте за играта баскетбол?
В гимназията. Някъде към 1947 г., когато бяха закрити чуждите колежи и момчетата, които учеха в тях се върнаха. Те първи заиграха баскетбол в Габрово – Петко Коларов, Петко Гатев, с когото станах приятел, Васил Чехлевски и др. С тях играеше и Добрин Обретенов. Баскетбол се играеше на три игрища: на “Червено знаме” (до лятното кино близо до Баев мост), “Динамо” (бензиностанцията до Пощата) и в двора на Априловската гимназия, което бе със сгурия и пясък и се вдигаше много пепел.
Със съученика ми Власаки Власаков, отличник и знаменосец на гимназията, нямахме търпение да играем в междучасието. Впускахме се с топката направо с куртките. На игрище “Динамо” имаше и заведение. Обикновено, който отбор на мъжете падне черпи победителите с бира.
Когато бяхме по-малко на брой момчета играехме на 21, на един кош. В него се стреля от линията, на която се изпълнява фала при баскетбола или по дъгата на която и да е точка. Този, който вкара топката печели две точки. От коша топката пада на земята и преди да тупне втори път се затичваме, който я улови стреля от близо или направо в ринга или с помощта на дъската. Ако вкара е направил серия и има право отново да изпълни удара. Ако топката не влезе в коша се улавя отново – две крачки и се стреля. Ако улучи коша, печели 1 точка. Така до 21.
Най-добри реализатори бяха колежаните.
В Габрово баскетболът печелеше все нови привърженици. Като млад спорт, който тогава започна да се развива, се радваше на много любители на играта.
Какви срещи имаше отборът на гимназията?
Най-оспорвани бяха с Механотехникума. Учителите по физкултура Никола Петков и Гаца Вълева ни водеха на състезания. Играехме и с Трявна – там ни биеха, тук ги побеждавахме. В отбора на гимназията играехме Власаки Власаков, Михаил Новаков, Иван Балников, Продан Кавалов, Тодор Иванов и др. Организираха се и срещи между “Орловец” (района на Лъката) и “Чардафон” (от центъра нагоре).
Вие сте били изявен лекоатлет?
Тренирах бягане на средни разстояния (400, 800 м) и ски. Големите лекоатлети бяха Константин Берберов и Георги Рачев (Сики). Веднъж Коста Берберов ме извика и ми каза “Момче, ти добре бягаш. Искаш ли да потренираш с нас? Ще дойдеш във вторник на колодрума (при завод “Буря”), тогава нямаше стадион. Така след девети клас започнах редовно да тренирам. Присъедини се и Иван Андреев, който бе една година по-малък. Включен бях в градския отбор. Тогава за първи път видях шпайкове. Бяха ги донесли от чужбина на Берберов и Сикито. Дадоха ми за първи път да ги обуя. Пробягах известно разстояние. Все едно летях. С тях участвах на областните състезания в Плевен. Там се класирах първи на 800 м гладко бягане (с
50 м аванс) и на второ място на 400 м. Габрово се представи добре. Иван Цвъркалев спечели на хвърляне копие.
През 1947 г. участвах от името на ДСО “Динамо” в София. Класирах се на висок скок с 165 см. Зимният сезон участвах на републикански състезания по ски в Боровец.
Пак Коста Берберов, който играеше добре и футбол, ми каза: “Трябва да продължиш да спортуваш. След гимназия ще трябва да се явиш на кандидатстудентски изпити във ВУФ - София.
Как се развихте като спортист?
Влязох студент през 1948 г. Тогава за едно място кандидатстваха 12 души. Изпитите бяха по много видове спорт включително баскетбол, футбол, лека атлетика и др. В курса бяхме трима души от Габрово с Мария (Мима) Вуцова, която се омъжи за Иван Андреев и Ангелина. Имах щастието мой преподавател по баскетбол да е патриархът на българския баскетбол Веселин Темков. Високо ерудирана личност с подчертан професионализъм. Умееше да ни зареди с ентусиазъм и амбиция. Имаше интересен подход при обучението по баскетбол. Винаги включваше интересни моменти свързани с някой технически елемент. Внасяше култура на играта.
Баскетболът е красива, интелигентна игра, която култивира много ценни физически и психически качества – рефлекс, бърза реакция, съобразителност в съответна ситуация, отскокливост преди всичко, ловкост, умение да се финтира противника в момент, когато трябва да стреляш.
Като студент продължих да се състезавам в дисциплината 800 м гладко бягане. Треньор ми бе известният Тодор Кънчев. На общостудентските игри (1950 г.) успях да победя републиканския шампион Любен Данаилов.По право като новия републикански шампион трябваше да участвам на Балканските игри (в Гърция). Треньорът Евгений Бели от Пловдив обаче взе Любен Данаилов и още двама състезатели от Пловдив. След този случай се отказах от леката атлетика и специализирах ски.
Как се изградихте професионално?
След висшето образование дойдох на работа в Габрово с милиционер… Тогава Главно управление на трудови резерви имаше думата за отиване на работа по разпределение. Трябвало да отида учител в “Училище по обущарство 67” и “Училище № 4” (по металообработване) към Машинния завод (ДМЗ) в Габрово. А вече бях започнал, след конкурс, преподавател в Селскотопанската академия в София. Там един хубав есенен ден ме намери милиционерът. “Стягай си багажа!”- ми каза. Взех малко дрехи и някои дребни неща в една чанта и куфар. Всичко друго остана в квартирата.
Направих някакви усилия да защитя работата от спечеления конкурс. Писах писмо до София, даже предложих моето място да се заеме от Мима Вуцова (тя постъпи по специалност лечебна физкултура в болницата), но тогава не ми разрешиха. И не съжалявам. На следващата година се върна и Иван Андреев.
Тогава училището по обущарство се помещаваше в училище “Васил Левски” (1953 г.). В близост до Машинния завод, където работеше като счетоводител и домакин Иван Хубанов , от когото срещнах голямо съдействие, да се направи спортно игрище. Той бе всеотдаен привърженик на спорта, играещ баскетболист и треньор, спортен журналист. На състезание по ски за училищата по “Трудови резерви” с него заведохме ученици във Велинград. Те заеха трето и няколко четвърти места.
За съжаление и в двете училища, където бях учител нямаше ученици, на които да им допада играта баскетбол.
След три години постъпих учител в Априловска гимназия. Там имаше отбори по гимнастика (воден от Златка Събева), футбол (от Иван Събев). За участие формирах отбор по баскетбол. За първи път въведох и хандбалната игра. Считам се за родоначалник на хандбала в Габрово.
Няма да забравя един голям спор за оцеляване на спортната площадка на гимназията. Като млад, напорист преподавател отстоявах пред арх. Чернев и директора Цвятко Ковачев запазването й. Арх. Чернев бе на мнение, че там трябва да има градска градинка. Ядосан заявих: “Каквото искате правете, но децата от Априловска гимназия трябва по учебна програма да имат занимания по физкултура. Едно училище не може без спортна площадка. Трябва да има писта за бягане на 60 и 200 м, две баскетболни игрища, трап за скачане”. Наистина гимназията запази игрището. Изградени бяха спортни съоръжения, площадката бе покрита с бетонна замазка.
Към 1958 г. бяха обособени Първа и Втора гимназии, които учеха на смени. От фабриките в града успях да доставя стълбове (около 10) за осветление на площадката. В края на учебната година военните ни взеха с Иван Събев запас (бяхме офицери по линия на Катедра 22). Като се върнахме беше сторено непоправимото. С намесата на единия от директорите Койчо Митев, безвъзмездно дадените ни стълбове били продадени. Площадката на гимназията се лиши от електрическо осветление, на което можеше да се тренира и играят срещи по баскетбол. Училищният отбор по баскетбол имаше за най-големи съперници отборите на ТМЕТ “Д-р Никола Василиади”, Текстилният техникум. В отбора на гимназията тогава играеха добрите състезатели Васил Гъдев, Иван Драганов, Стилиян Николаев, Христо Коев, Димитър Сумров и др.
Баскетболът остана много популярна игра в града до началото на 70-те години.
Важна професионална стъпка за вас е отиването ви в Технически университет – Габрово, тогава ВОТЗИ (Висш общотехнически задочен институт)?
В спортно отношение там трябваше да се започне отначало. Бях сам. Нямаше материална база (1968 г.). Занятията със студентите се водеха на площадката на ТМЕТ “Д-р Никола Василиади” , а през зимата в една класна стая на техникума.
С труда на преподаватели и студенти съумяхме да създадем сносна база. Подготвена бе площадка за баскетбол на “Баждар” (зад Ректората). Треньори бяха Рашо Томов и по-късно Николай Вътков, които създадоха добри състезатели. Сформира се отбор по баскетбол, който имаше срещи с този на Института за учители. Бях треньор, когато отборът участва на студентско първенство по баскетбол в София и се класира на второ място (1970 г.).
С годините бе осигурена спортна база за ски на Узана (Черната могила) и друга в с. Младен за водни и други спортове.
С преподавателите от нашата катедра: Коста Костов (борци), Рашо Томов и Красимир Гутев (лека атлетика), Кирил Цонев (гимнастика), волейбол (Стефан Стоянов), хандбал (Мариана Рохлева) имахме задача да приобщим студентите към спорта. Една добра възможност за разтоварване от напрегнатите технически дисциплини. Динамиката на баскетбола с неговата емоционална игра бе предпоставка за привличане вниманието на младежите. На въпроса ми колко от момичетата са играли баскетбол се вдигаха само по няколко ръце. За съжаление малко от студентите бяха играли като състезавали.
Основания за успех в бъдеще?
Баскетболът е изключително богата по съдържание игра. Това важи особено за един от елементите му: техника на игра (нападение и защита с топка и без топка, финтиране (залъгване), дрибъл (водене на топката), подаване, стрелба в коша и пр. Основите на успеха в детския и юношески баскетбол са: организация, селекция, методика на тренировките.
Динамична като игра баскетболът е отлично средство, подходящо за развитие на отскокливост, гъвкавост, ловкост, за укрепване и развитие здравето на всеки млад човек.
Баскетболната игра е състезание в майсторство.
В нея на изпитание се подлагат както двигателните възможности на играчите, така и техните морални качества доколкото те са длъжни да се придържат към правилата на игра, които осигуряват fair play (честна игра). Спортът дарява с хубави, положителни емоции. “Играйте пълноценно”, съветвах моите студенти. Един играч се създава с много тренировки, с много труд и от страна на неговия учител. В играта участниците се развиват в интелектуално и физическо отношение.
Възобновеният БК “Чардафон-Орловец” е нещо много радващо за нашия град. Това, че се вземат интервюта от добрите спортисти, преподаватели, треньори по баскетбол ще допринесе много за популяризиране на играта. Вестникът е поел щафетата на Иван Хубанов, което прави чест на инициаторите. Надявам се в Габрово да настъпи отново спортно оживление сред ученици и студенти, подкрепени от родители, ръководители на града, габровския бизнес и общественост.