Петър Проданов: “Баскетболът дава на децата физическо и интелектуално развитие”

Г-н Проданов, кое повлия на любовта ви към спорта?
Баща ми Дечо Проданов бе свързан с колоезденето. Интересуваше се и от футбол. Беше локомотивец. Водил ме е на мачове. Не пропускаше футболните срещи на “Янтра”, която бе в силата си. Бе лятото на 1966 г. Бяхме на море. По телевизията вървяха мачовете от световното по футбол. Голяма емоция бе. Цяла агитка коментираше играта.
Какво тренирахте като ученик?
В Габрово като деца много играехме на ул. “Кирил и Методий” (до Художествената галерия), на близките спортни игрища на Априловската гимназия, Стопанското училище (района на кино “Майчина грижа”, сега МОЛ “Габрово”). Като ученик в начално училище “Васил Левски” започнах с лека атлетика в “Пионерския дом” с треньор Пенко Пенков. Като отидох в прогимназия, съученици от училище “Ран Босилек” започнахме да тренираме баскетбол пак в “Пионерския дом” с Величко Лютаков. Едва започнали да навлизаме в играта и в училище дойдоха Иван Драганов и Христо Донков. Наблюдаваха играта ни по физкултура. Учители тогава бяха Румяна Василева и Стефан Стоянов. Избраха няколко момчета за баскетбол в УСШ. Треньор в Спортната школа ни бе Христо Донков. С голямо желание играхме Петър Панайотов, Пламен Панов, Румен Ковачев, Петър Проданов, Илия Блъсков (от Първо основно училище “Ран Босилек”), Николай Шумков и Райчо Иларионов (от
Второ основно “Неофит Рилски”), Румен Тихов (от Шесто основно училище “Митко Палаузов”, сега “Иван Вазов”) и др. Тренирахме почти всеки ден. В спортната школа се държеше на успеха в училище. Треньорите следяха за него. Тогава нямаше компютри. Телевизия се гледаше по – малко и спортът бе първостепенно занимание.
В какви състезания участвахте?
Една от първите ни срещи като баскетболисти от Спортната школа бе една контрола в Трявна. Играеше се три времена по 8 минути. Тревненци ни победиха с голям резултат. Някои от момчетата успяха да реализират по една точка. Постепенно отборът се оформи с основни играчи. По това време, края на 60-те години, треньори по баскетбол в школата бяха Лиляна Трендафилова и Младен Младенов. Участвахме в окръжни първенства. По-често се провеждаха в спортната зала в Севлиево. Отборът на Спортната школа бе и представителен юношески отбор на Габрово. Треньор бе Христо Донков. Спомням за участието ни в зоналното първенство във Видин (1970 г.). В града имаше хубава спортна зала. На габровци, които нямахме такава, това винаги ни правеше впечатление. Победихме “Левски – Спартак”. Игра и ЖСК “Спартак” - Варна. Класирахме се трети. Бе голяма радост. По това време получих прозвището Гери О’Хара по името на нашумял филмов герой. Бях започнал да израствам на височина. Играех крило. Бях непокорно, буйно момче. Треньорът Христо Донков стриктно следеше играта ми на състезател. Моят баща и неговият Лазар Донков, създателят на АЕК “Етър”, бяха приятели. Тренировките включваха и физическа подготовка за издържливост. На втория етаж на УСШ (в двора на Априловската гимназия) бе залата на акробатите. Скачахме на батут, а после на земята отскокът с топка не бе толкова лесен. Вдигахме и щанги по 30-40 кг. Зимно време карахме ски. Имаше новогодишни турнири. В хубаво време винаги имаше крос до Бакойците по баира. Треньорът ни настигаше с мотор. Караше “Балканче”. През пролетната ваканция тренировките бяха двуразови – сутрин и вечер на баскетболните кортове на стадион “Христо Ботев”. След като в Габрово замря баскетбола и напред излезе хандбала те бяха унищожени. Лятно време сме ходили на лагер в Бяла. И там тренирахме упорито.
Как продължи състезателния път?
Като отидех ученикв Текстилния техникум бях включен в училищния отбор. В него играехме Николай Иванов, Николай Вътков, Петър Проданов, Коста и др.). Треньор бе Ружа Лютакова. първенство. В началото на 70-те години много добри бяха отборите на Механотехникума и Математическата гимназия, където се проявяваше Иван Господинов. През 1975 г. спечелихме градското първенство. Повечето от окръжните срещи бяха все в залата в Севлиево. Не можахме да спечелим зоналното първенство, което се проведе в Габрово през 1976 г. Тогава в юношеския отбор на Габрово бяхме останали 5 - 6 души. Водеше ни Иван Драганов. Той ни прожектираше видео-филми за прочути отбори и баскетболисти. Бяха последните състезания на отбора, в който играеха Иван Господинов, Мишо Христов, Петър Проданов, Георги Черкезов.
Треньор на мъжкия отбор бе Христо Донков. В него за обиграване играеха момчета от юношеския отбор с Георги Милчев (Юри), Пламен Минев, Христо Попов, Иван Шумков, Стефан Бенков и др. Последната играна среща на отбора, с болшенство юноши, бе в Силистра. Участвах в тази среща Играх малко с № 9, фланелката на Христо Донков. Вече сме отпаднали от “Б” група, но трябваше да се завърши първенството. Споменът ме връща към мача проведен в спортната зала на града, известна като “Конюшнята”. В отбора на домакините, който по право излизат първенец, игра център Марков, национален състезател от трети отбор на София. Тактиката им бе преса. Ние не можахме да изнесем топката. За съжаление оттогава мъжкият отбор по баскетбол не съществува. Есента влязох в казармата (1976).
Играли сте и като студент?
Да, но преди това след казармата работих в ПТК “Васил Коларов” и там се включвах във всички спортни прояви и състезания на синдикатите по футбол, баскетбол, волейбол. В тези първенства се открояваха отборите на “Промишлена електроника”, Болницата, Машинния завод и др.
В края на 70-те години баскетболът в страната показваше развитие. Бе времето на състезатели като Атанас Голомеев, Валентин Шарков, Георги Димитров, Георги Христов и др.
Вече като студент в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград (1982 г.), където имаше изградена секция по баскетбол, спортувах активно до завършването ми. Участвах в студентски първенства в София, Стара Загора, Пловдив, Варна. Отначало в отбора ме готвеха за център докато се появи едно по-високо момче. Пристрастен бях към играта на Левски. Няма да забравя дербито Левски - ЦСКА.
След пауза от две десетилетия имаше ли опити за възраждане на баскетбола в Габрово?
Такива се появиха в началото на 90-те години. Съпричастни на прекъснатата традиция са Христо Донков, Продан Кавалов, Иван Шумков, Иван Драганов, Пламен Минев, Цоньо Ботев, който бе областен управител в Ловеч (1992 – 1993, б. а.) и др. Световното първенство по хандбал в Габрово през 1993 г. се игра в новоткритата спортна зала “Орловец”. Баскетболът бе останал основна спортна дисциплина в учебните планове на училищата. Провеждаха се състезания. В квартал Бичкиня, в училище “Христо Ботев”, работи като истински ентусиаст, учителят Дончо Дончев. След завършване на училище обаче, състезателите нямаше къде да продължат.
В средата на 90-те години в Габрово с усилията на Продан Кавалов и Христо Донков бе регистриран баскетболен клуб. Финансови неблагополучия спират работата му.
Работата с деца продължава в две училища “Христо Ботев” (Дончо Дончев) и в “Отец Паисий” (Петър Проданов). От тези две групи се избраха най-добрите състезатели за юношески отбор с треньор Дончо Дончев. Имаше участие в спортни състезания под егидата на БФБ. В Габрово се проведе баскетболен турнир “Иван Гълъбов” (1994) с участие на националния отбор. Вече бе имало баскетболна среща на ветераните от Габрово. В зала “Орловец” се играха и две баскетболни срещи между националните отбори на България и Румъния (1995). България победи. Съдиите трябваше да дойдат от Велико Търново, но идването им се осуети и вместо тях свириха Христо Донков и Иван Шумков. Куриоз за тези срещи бе, че мрежи и хубави топки (Молтен) бяха донесени от Федерацията, а конструкциите на таблата трябваше допълнително да се укрепват. Хубавата зала позволи да се проведе и експерименталното европейско първенство (до 20 г.) с участието на осем отбора.
За няколко години напуснах Габрово. Правени са и други опити за възраждане на баскетбола в града.
Как започна работа БК “Чардафон-Орловец”?
Голяма е организационната заслуга на изпълнителния директор Иван Господинов за възобновения клуб (15 декември 2009 г.). Действат осем баскетболни гарнитури с треньори, учители по физкултура. Редят се участия в Северозападната “Б” група. Отборът на момичетата от НАГ с треньор В. Горанов завоюва шампионска титла в края на учебната година.
Предстои вторият Празник на баскетбола “Христо Донков”. (29 - 30 октомври). Програмата в зала “Орловец” включва участие на кадети и кадетки от “Левски” – София, “Чардафон-Орловец” - Габрово, “Зограф” – Трявна. На закриването на турнира в неделя ще бъдат връчени наградите. Купа “Христо Донков” и паметни медали ще получи всяка възрастова група. Новоучредени са индивидуални награди за: “най-добър реализатор” - купа Иван Драганов, “най-добър борец под кошовете” - купа “Христо Попов” и “най-полезен играч” - купа “Иван Шумков”. Главен съдия ще е Петър Петров, председател на съдийската колегия от БК “Чардафон-Орловец” - Габрово.
- Предстоят нови вълнения с оранжевата топка?
Баскетболът е една хубава игра, която дава много на децата - придобиване на физически качества и интелектуално развитие. Баскетболът трябва да се играе с акъл. На мен той ми даде възможност да оформя качества на състезател, да се развия като личност, учител, организатор на турнири.