Марин Терзиев (Феро): “Нека в Габрово се развива този красив спорт"

- Г-н Терзиев, кога започнахте да спортувате?
- От ученическите години. В махалата, около паметника на Тотьо Иванов (Пачи дол), много играехме футбол. Тогава ритахме парцалена топка. Бяха безгрижни години. По цялото протежение на ул. “Николаевска”, от площадчето до бившия цех 10 на вълнено-текстилния завод “Георги Генев” с известното кафене с билярд, нагоре до Шиваров мост се редяха дюкян до дюкян. В тях работеха занаятчии, най-много обущари, шивачи, бръснари и др. Кръчмите бяха повече от 20. Комшия ми беше съученикът Тодор Гъдев, с когото сме играли баскетбол. Той по-късно се прояви като добър състезател. Спомням си, че с него имахме първи разряд в баскетбола.
В училище “Неофит Рилски” най-много играехме народна топка. Знаехме, че в двора на Априловската гимназия големите момчета хвърлят топка в кош.
- Запалвате се и вие по новата игра баскетбол?
- Това стана през 1946 г., когато постъпих ученик във френския колеж “Св. Августин” в Пловдив. Той беше само за момчета. Учех се много и моят кръстник Марин Балабанов, на когото съм кръстен, пое издръжката ми. Той бе известен и уважаван габровец с проспериращо занятие в центъра на града, до хотел “България”. Бе ходил на олимпиадата в Берлин (1934 г.), откъдето ми донесе едно самолетче, което летеше и хармоника, на която се научих да свиря.(Марин Табаков е предприемчив обущар с 10-15 работници, търговец, дарител. Със съпругата си Марийка Табакова построяват и обзавеждат със собствени средства голямата ученическа почивна станция до Соколския манастир в 1938 г., б.а). Той се грижеше за мен. Купи ми първият акордеон с 12 баса. Държеше да съм добре образован, да науча език, може би е мислел да се подготвя за търговския отдел на бизнеса му. Едно момиче до тях вече учеше в девически колеж в Пловдив и това вероятно го е ориентирало в избора на училище и за мен. В колежа “Св. Августин” вече учеха и други габровски момчета: Петко Коларов, Петко Гатев, Стефан Попов, Веселин Гатев, Иван Костов и др. Започнах в “спесиал” клас, наблягаше се само на френски език. Български език бе само един час. Преподавателите бяха французи. Имаше един швейцарец, морски пират. В колежа заниманието със спорт бе задължително. Имаше много добри футболисти, боксьори, баскетболисти, лекоатлети и др. Колежът имаше баскетболен отбор. Срещи се провеждаха и между бивши и настоящи колежани. Ние по-малките се учихме на играта от по-големите. През ваканцията като върнахме в Габрово играехме баскетбол в двора на гимназията. През 1948 г., когато отидохме да се запишем отново в колежа, той бе закрит. В Габрово постъпих ученик в Текстилния техникум - специалност химия, бояджийство, апретура.
- Как и къде спортувахте?
- Със собствени усилия в двора на Априловската гимназия бяха направени баскетболните табла с донесени от къщи дъски. Закрепени бяха на дървени диреци, даже не окастрени добре след отсичането. Железните обръчи за кошовете ги направи бащата на колежанина Васил Чехлевски, който имаше железарска работилница. За мрежи не можеше и дума да става. Понякога се появяваше някой зеблов чувал за картофи…Двора беше с много пепел. Като се изцапахме в играта нямаше къде да се измием. Имаше навън само една чешма, от която едва течеше вода.
Във физкултурния салон в двора на гимназията действаше “Ски-баскетболна школа”. И аз участвах в нея. Спомням си, че там тренираше и Вела Пенчева, бъдещата национална състезателка по баскетбол.
Два пъти от София идва да ни подготвя големият баскетболен треньор Веселин Темков. Раздаде ни по една негова книга за играта и ни показа някои тънкости на съвременния баскетбол. Дотогава само хвърляхме в коша. Разделени на групи започнахме да играем едни срещу други. Веселин Темков ни научи да правим заслони. Тогава ние рядко стигахме до коша. Стреляхме отдалеч.
С някои момчета играехме на 21. Вкарване на топката от центъра. Веднъж от 10 опита вкарах 8 коша, а Сава Господинов (бяха трима братя от Трявна, учеше в Габрово) улучи и десетте.
Играехме и на игрище “Червено знаме” (към реката, зад Девическия манастир до читалище “Априлов-Палаузов”).
Там имаше навес с маси за консумация на публиката, която наблюдаваше и баскетболните срещи. Случваше се по някое време някоя топка да улучи я чинията с кебапчета, я чаша с вино… На играчите след мача ни се полагаха по две кебапчета.
С помощта на преподавателя инж. Орозов, Текстилният техникум се сдоби с хубаво спортно игрище с кошове и за баскетбол. Игрища бяха открити и при фабрики “23 декември” (цех 11 на “Георги Генев), “Васил Коларов” (“Мак”) и др.
- Играхте ли като ученик в мъжкия отбор на Габрово?
- Имаше такива моменти с няколко момчета от школата. Тогава между мъжете се открояваха като много добри състезатели Петко Гатев, Петър Родев (Пепо), Чавдар Манолов (Чори). Мишо Христов бе чудесен реализатор. За съжаление не го пускаха на официални срещи по политически причини заради баща. Убитият царски министър Дочо Христов. Играеше и брат му Ники. Майка им д-р Христова, бе уважаван лекар-невролог. По това време състезател бе и Величко Лютаков и за малко Цветан Ковачев (първият братовчед на Дилма Русеф, президента на Бразилия).
- Някои съхранени паметни моменти от баскетболни срещи?
Имаше такива. Бе началото на лятото и бяхме на бригада в текстилните фабрики на града. Било е 1949 г., когато умря Георги Димитров. Имаше оспорван мач с отбора на Търново в Габрово. Сред гостите бяха Зото, Шеша, Месру Мехмедов (Маестрото) от Дряново. Той тогава учеше в Търново и спа у дома. Не помня как се проявихме, но на следваща среща в Търново по Великден (1951 г.), вечерта хората носеха запалени свещи, ги бихме на техен терен на игрище “Юнак”. Водач на отбора (Петър Родев, Феро, Петко Гатев, Чори, Димитър Диков и др.) бе следователят Цветанов. За награда ни заведе на вечеря в ресторант.
Няма да забравя и гостуването на националния отбор на Китай по баскетбол в Габрово. Едва се организирахме по-високи момчета в отбор. Бе лятна ваканция. Срещата се игра на игрището на фабрика “Вълко Червенков” (Боровото). Вечерта у нас спа китаеца Го Ю Пен. В мача успях да вкарам 4 точки ( един кош от центъра и два фала). Играха се две полувремена по 20 минути. Паднахме жестоко. Биха ни с резултат 142 : 9 .
Случвало се е на терена публиката да ме подкрепя с възгласи: “Феро”, “Феро”. Веднъж при гостуване в Плевен даваха нашумелия филм “Приключенията на Кабасу” с големия френски актьор Фернандел. Тогава ми излезе и прозвището Феро. Имах грамота за най-добър реализатор. Бях спечелени 37 точки в баскетболен мач.
- В какви състезания сте участвали?
- Това бяха главно градски срещи по линия ДСО (браншови организации). Отначало бяха само “Торпедо” (тежка промишленост), “Динамо” (лека промишленост, където играх) и “Червено знаме” (администрация). После се разраснаха и станаха седем ДСО със “Спартак” (МВР, където бе разпределен и Текстилния техникум), “Локомотив” (шофьори), “Строител”, “Септември” (кооперации). (От време-навреме се появяваше и “Урожай” (селата с други спортове).
По линия на ДСО сме ходили на състезания в Плевен, Станке Димитров (Дупница) и др.
Бих отбелязал, че в състезанията на ДСО-та играехме почти едни и същи хора. За предстоящ мач ни оформяха трудови книжки, уж че работим на съответното място. Веднъж играх и за “Септември”. В трудовата книжка бе отбелязано, че в момента съм бръснар?!
Запазил съм една снимка от баскетболна среща в Габрово на игрище “Динамо” (на булеварда, района на Пощата) между ДСО “Строител и ДСО “Спартак” (1952 г.), където отборът ни е ученици от Текстилния Техникум. Съдия бе Добрин Обретенов.
Екипите ни раздаваше един милиционер, който носеше и по 20 чифта гуменки, за да можем да си изберем подходящ номер. След мача всичко пак му връщахме.
Там където играеше Петко Гатев, отборът винаги печелеше. Най-добри отбори бяха работническите състави на фабрика “Георги Генев” и Машинния завод (ДМЗ).
- Баскетболът продължи ли да ви вълнува?
- Много, но играх докато си изкълчих ръката като войник. Тогава служих четири години в части на ВВС. Наистина много години, колкото и момчетата във ВМС
Спортът закалява. И сега и сега съм му благодарен за здравето, макар и прекарал някои болести за годините се справям. Не се даваме, както казват. Преди време в разговор с д-р Николай Въгленов той сподели, че и при него баскетболът го е калил. Издържал е по 7 - 8 часа в практиката на оператор - ортопед.
Чета във вестника за Баскетболния клуб “Чардафон-Орловец” - Габрово. Хубаво е, че е подписан съвместен договор с такъв водещ клуб като “Левски” - София. Днес от спонсора зависи всичко. Нека момчетата и момичетата играят баскетбол. Нека в Габрово се развива този красив спорт.