Георгиос Ракитзис: “Като млад състезател бях сложил баскетбола на първо място”

- Г-н Ракитзис, с вълнение се връщате към спомените от първите стъпки в любимата игра?
- Помня как момчетата от махалата където живеехме, днес района около Общината и Дома на културата, тогава ученици в училище “Радион Умников” (“Ран Босилек”) отидохме да се запишем в Ученическата спортна школа. И тогава тя се помещаваше в двора на Априловската гимназия. Отначало изборът ни бе волейбол, но само след месец учителката напусна и започнахме да тренираме баскетбол при Христо Донков (1967 г.). Заиграехме с голямо желание с моя съученик Светлозар Сяров, Илия Тишков Генев, Евгени Димитров. А когато имаш желание за нещо, не те притеснява нищо. Започна участието ни в състезания.
В Ботевград след две години се представихме много добре.
Не си спомням да сме падали с големи разлики. Проблемът по-скоро бе, че нямахме подходящи смени - равностойни играчи. А като направиш пет фала излизаш ...
В Ботеврад имаше плексигласови баскетболни табла, което тогава ни впечатли. Били сме и в Русе. Тогава имахме хубави екипи, чудесни анцузи, китайски кецове.
- Как се представяхте в окръга?
- В окръга тогава никой не можеше да ни бие, нито ни е бил. Севлиево, въпреки че играеха в “А” група и имаха хубава зала, на окръжни ученически първенства винаги губеха.Традиция бе юношеският отбор на УСШ да представя и юношите на Габрово. В отбора бяхме Светлозар Сяров, Филип, Георги Милчев (Юри) и аз от Априловска гимназия, Евгени Димитров и двама близнаци (Механотехникума) и по-малките от нас Петър Панайотов, Николай Вътков, Петър Проданов, Иван Господинов, Николай Шумков, Илия Блъсков и др. Като момче, което тренира баскетбол израснах бързо на височина (1.84 м).
- Как тренирахте?
- Треньорът ни Христо Донков имаше много добра система. Практическите занятия бяха по предварителен план: заслони, схеми и др. Имаше ден за физическа подготовка в зала - шведска стена, щанги (с колелото на щангата от 20 кг трябваше да се направят 500 подскоци на място, задължително толкова и с въженце. Преди и след тренировка се минаваше през медицинския кабинет, където лекар ни мереше кръвното, проверяваше сърдечната дейност. Имаше часове за бягане, патешко ходене и др. Въобще пълен комплекс на технико-тактическа подготовка.
Днес наблюдавам доста млади хора, които тренират, но то няма нищо общо с това, което ние тренирахме. При нас дисциплината бе на страхотно ниво. Трябваше да бъдем и добри ученици в училище. Ако нямаш добър успех не отиваш да играеш.
В гимназията (X клас) веднъж Вергил Димитров нареди, че можем да отидем на състезание, но първо сутринта трябва да влезем в часовете по математика. И наистина така стана. Отборът бе заминал от предния ден. Ние със Светлозар Сяров отидохме на училище, изкарахме математиката. Тогава баща ми взе едно такси да ни закара до Търговище. И там за наша радост бихме с трицифрен резултат. Следваше финал в София в зала “Васил Левски” на стадиона. Предстоеше борба за влизане в “А” група. За съжаление последва едно голямо разочарование за нас, които вече бяхме утвърден юношески баскетболен отбор.
- Време, когато в Габрово назрява прекъсване на баскетбол?
- Не бих пропуснал да отбележа най-голямата грешка на града с неговите ръководители. Излезе министерско постановление с подкрепата на Тодор Живков за приоритет в развитието на гимнастиката.
Залата на втория етаж в Ученическата спортна школа, която бе предназначена за нас и предстоеше Габрово да е домакин на финалите за юноши по баскетбол, даже бяха поръчани нови специални табла, бе дадена на гимнастиците (1972 )… Знаете, че домакинството играе голяма роля, 100 процента влизахме в “А” група. Финалите бяха преместени в София. Там паднахме от Шумен само с 2 точки. Бихме “Пирин”, Благоевград, но останахме втори и не влязохме.
Сезон 1972/73 г. с Евгени Димитров, Георгиос Ракитзис, Георги Милчев (Юри) играхме с мъжкия отбор на Габрово в “Б” група. В него участваха като играещ треньор Иван Драганов, Христо Донков, Иван Шумков, Цоньо Ботев, Гаро, Петьо Василев, Иван Тосунов и др.
- Каква бе ролята на треньора?
- Това е нещо много важно. Имаше огромно уважение към треньора. За мен Христо Донков бе като баща. Да си призная, не съм слушал толкова баща си, колкото него.
Като треньор Христо Донков умееше да предразполага момчетата. Там където трябваше да бъде строг беше строг, там където трябваше да бъде приятел бе такъв. Умееше преди всичко добре да обяснява. Имаше усет, подход, уважение към децата. Така че в мен, бях сложил баскетбола на първо място, дори пред училище.
Веднъж на състезание в Севлиево домакините водеха. На полувремето (играехме 2 по 20 минути) той ни изправи и ни напраска по един шамар… Заслужихме си го. Няма лошо. Не се сърдехме. Заиграхме така, че второто полувреме ги бихме.
- Кои съдии ръководеха срещите в Габрово?
- Бяха доста. Свирили са Иван Драганов, Иван Шумков, Иван Хубанов, Христос Маницидис (Греко), Продан Кавалов.
- С какъв спомен свързвате последните състезания като юноша?
- Играхме последна зона в Пловдив (1973 г.). Бях ляво крило. Обичах да правя един специален поднос. В играта със Славия (с двама национали) пробих центъра им. Тотално ги разбихме с 15 точки разлика. Тогава ръстът не играеше такава главна роля. Получих покана да отида да играя в “Славия”. Бях абитуриент. Треньорът Христо Донков настоя да остана, да се заздрави мъжкия отбор на Габрово. Предстоеше ми казарма. В Габрово имаше отделение “Строителни войски”.
Последва състезание в Толбухин (Добрич), където не можахме да задържим. Загубихме от Шумен. Отпаднахме от “Б” група. Баскетболът в Габрово приключи. Вече се наблягаше на други спортове в града - акробатика, бокс, футбол, щанги.
През 1975 г., когато се уволних от казармата се включих да играя в отбора на “Електроника”, един от най-добрите в града и окръга. Треньор бе Продан Кавалов. Всички баскетболисти на мъжкия отбор на Габрово са играли в “Електроника”. С Георги Милчев играхме за него една-две години. Участвахме в работнически спартакиади.
- Предпочитанията ви са били все към баскетбола?
- За мен той е една от най-хубавите спортни игри. Като състезател се научих на дисциплина, калих характера си. Спортът е за предпочитане при израстване на младите хора. Затова и подкрепих сина си Теохарис от 5-годишен да спортува. Той се насочи към футбола. Навремето играехме за едната чест. Той не може да повярва, че като състезатели по баскетбол сме играли в “Б” група.
Това, че в Габрово отново се възражда баскетбола само може да се приветства. Пожелавам на ентусиастите “да устискат”, да продължат в същия дух. Публикациите на страниците на вестника за годините на развитие му в Габрово е нещо много хубаво. Най-после някой се е сетил, че в този град е имало баскетбол и играчи, които са се състезавали. Нека е стимул всички да помагат, да се развие отново този привлекателен спорт, който децата обичат.