Владимир Искров: „Развитието на личността е над успехите“
- Автор: Владимир Стефчов Искров
- Дата: 2015-10-27
- Прочетена: 3846 пъти
- Коментирана: коментирай първи
http://chardafon-orlovets.info/uploads/news_images/Vladimir_Iskrov_Bret_Riid.jpg
Треньорът, постигнал най-големите успехи в историята на габровския баскетбол – Владимир Искров, от средата на месеца е зад океана, където преминава обучение по Международната програма за подготовка на треньори по баскетбол, организирана в партньорство между Олимпийския комитет на САЩ, отдела "Олимпийска солидарност" на МОК, ФИБА, NCAA и университ
Треньорът, постигнал най-големите успехи в историята на габровския баскетбол – Владимир Искров, от средата на месеца е зад океана, където преминава обучение по Международната програма за подготовка на треньори по баскетбол, организирана в партньорство между Олимпийския комитет на САЩ, отдела "Олимпийска солидарност" на МОК, ФИБА, NCAA и университета в Делауеър. Понастоящем Искров, вицешампион при юношите и бронзов медалист при младежите от сезон 2013-2014 г. С „Чардафон-Орловец“, е в университета Лихай, а своя блог в BGbasket.com той споделя първите си впечатления от Щатите:
В момента съм част от баскетболната програма на университета Лихай. Университетът се намира в градчето Витлеем, Пенсилвания, а отборът играе в Патриотичната лига. За последно я спечелват през 2012 година, тогава отстраняват и Дюк във финалните турнири.
Възможностите, които се предлагат на играчите и треньорите са впечатляващи. Имат чудесна зала за 6000 човека, зала за стрелба и фитнес. За момента няма да се фокусирам върху условията за работа, а върху различния подход на обучение, който ме впечатли.
Имам забележителната възможност да работя с доктор Брет Рийд, който е един от двамата треньори в първа дивизия, защитил докторска степен - ще спомена само, че в първа дивизия има 351 отбора. Силно впечатление ми прави неговият, бих казал, нестандартен и почти непознат подход (особено за българската треньорска общественост). Имам удоволствието да работя с треньор, който рядко повишава тон на играчите си, почти не ги наказва и в същото време интензивността на тренировката е висока. Играчите не се притесняват, че могат да вземат грешно решение, не изпитват страх по време на игра, a се стараят да изпълняват по най-добрия начин всяка една задача. Попитах Рийд как успява да контролира играчите с такава лекота, без да се налагат никакви по-сериозни наказания. Отговорът му беше, че всеки един играч знае точно каква е функцията му в отбора и знае, че трябва да се бори за място в състава, че трябва да има определен успех, за да бъде част от отбора. Ако не отговаря на тези условия има възможност да загуби своята стипендия, която за Лихай възлиза на 62 хиляди долара годишно.
Попитах още: „Имали ли сте случай, в който играч да загуби своята стипендия?“ Той ми отговори: „Аз съм старши треньор от 9 години тук и досега това не се е случвало.“ Очевидно младите спортисти съзнават, че възможността, която им се предлага тук е невероятна и те просто трябва да се възползват от нея.
Също така този университет е в топ 35 на САЩ за най-високи заплати след дипломиране. Стартовата заплата след дипломиране е 80 хиляди долара годишно. Основната цел на Рийд, на треньорския състав и на академичната общност обаче не е свързана с правенето на НБА играчи. Тук основният фокус е да се създават качествени личности, които да са пълноценни членове на обществото. Споделиха ми също, че университетите, които поставят спортните си програми пред академичните не са повече от 30, а всички университети, които имат баскетболни програми са над 1000 в първа, втора и трета дивизии.
Надявам се, че ще бъда правилно разбран. Целта на тази статия е всеки един от нас – хората в баскетбола, както играчи, така и треньори и ръководители, да разберем какви прекрасни възможности би могъл да ни отвори любимият спорт. Също така представям един малко по-различен тип поведение на треньора, базиран на лични взаимоотношения с играчите, поставящ развитието на личността над успехите.
В момента съм част от баскетболната програма на университета Лихай. Университетът се намира в градчето Витлеем, Пенсилвания, а отборът играе в Патриотичната лига. За последно я спечелват през 2012 година, тогава отстраняват и Дюк във финалните турнири.
Възможностите, които се предлагат на играчите и треньорите са впечатляващи. Имат чудесна зала за 6000 човека, зала за стрелба и фитнес. За момента няма да се фокусирам върху условията за работа, а върху различния подход на обучение, който ме впечатли.
Имам забележителната възможност да работя с доктор Брет Рийд, който е един от двамата треньори в първа дивизия, защитил докторска степен - ще спомена само, че в първа дивизия има 351 отбора. Силно впечатление ми прави неговият, бих казал, нестандартен и почти непознат подход (особено за българската треньорска общественост). Имам удоволствието да работя с треньор, който рядко повишава тон на играчите си, почти не ги наказва и в същото време интензивността на тренировката е висока. Играчите не се притесняват, че могат да вземат грешно решение, не изпитват страх по време на игра, a се стараят да изпълняват по най-добрия начин всяка една задача. Попитах Рийд как успява да контролира играчите с такава лекота, без да се налагат никакви по-сериозни наказания. Отговорът му беше, че всеки един играч знае точно каква е функцията му в отбора и знае, че трябва да се бори за място в състава, че трябва да има определен успех, за да бъде част от отбора. Ако не отговаря на тези условия има възможност да загуби своята стипендия, която за Лихай възлиза на 62 хиляди долара годишно.
Попитах още: „Имали ли сте случай, в който играч да загуби своята стипендия?“ Той ми отговори: „Аз съм старши треньор от 9 години тук и досега това не се е случвало.“ Очевидно младите спортисти съзнават, че възможността, която им се предлага тук е невероятна и те просто трябва да се възползват от нея.
Също така този университет е в топ 35 на САЩ за най-високи заплати след дипломиране. Стартовата заплата след дипломиране е 80 хиляди долара годишно. Основната цел на Рийд, на треньорския състав и на академичната общност обаче не е свързана с правенето на НБА играчи. Тук основният фокус е да се създават качествени личности, които да са пълноценни членове на обществото. Споделиха ми също, че университетите, които поставят спортните си програми пред академичните не са повече от 30, а всички университети, които имат баскетболни програми са над 1000 в първа, втора и трета дивизии.
Надявам се, че ще бъда правилно разбран. Целта на тази статия е всеки един от нас – хората в баскетбола, както играчи, така и треньори и ръководители, да разберем какви прекрасни възможности би могъл да ни отвори любимият спорт. Също така представям един малко по-различен тип поведение на треньора, базиран на лични взаимоотношения с играчите, поставящ развитието на личността над успехите.
Дунав - Русе 2016 - Чардафон 0:0
Мъже
Велико Търново, зала "Ивайло"
Чардафон - Етър 49 СБК 70:106
Мъже
Троян, зала "Чавдар"
Локомотив - Чардафон 0:0
Мъже
Троян, зала "Чавдар"
Етрос - Чардафон 34:45
Мъже
Свищов, зала "Септември"
Алеко Свищов - Чардафон 70:116
Мъже
Русе, зала "Дунав"
Доростол - Чардафон 0:0
Момичета 14
Силистра, зала "Дръстър"
Чардафон - Росица-Павликени 76:20
Момчета 14
Русе, зала "Дунав"
Дунав Русе 2020 - Чардафон 58:67
Момчета 14
Русе, зала "Дунав"
Чардафон - Алеко Свищов 75:85
Мъже
Велико Търново, зала "Ивайло"
Вихър Айтос - Чардафон 20:116
Кадетки
Варна, зала "Христо Борисов"